Постинг
10.06.2010 22:43 -
Хей, хора, колко е джакпота сега?
Автор: pumona
Категория: Изкуство
Прочетен: 2844 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 11.06.2010 16:24
Прочетен: 2844 Коментари: 9 Гласове:
18
Последна промяна: 11.06.2010 16:24
Докато четях дъждовният разказ на Рамонов и се любувах на описанията, които той така прекрасно е поднесъл, се подсетих за моето местоположение по време на дъжда и случката след него. Интересна ми беше. Ще започна отдалече. Не знам защо. Просто така ми се иска.
И така.
Метеорологичната прогноза на Емко по БиТиВи беше идеална - човекът ми рече - обличай се и тръгвай по задачки - времето е прекрасно. Подготвих се и тръгнах. Бял панталон - нали е лято, тънка ризка и любимото герданче. В чантичката списъкът с 10-те задачки. Фръц-фръц - по центъра. Посетих Мтел, за да им върна полагаемото им, направих малки забележки за офертите им и техните измислени сметки за любими номера, които се включиха съвсем незабележимо към договорените ми отношения с тях. Банката, и тя горката беше в листа ми от задачи за изпълнение. Получи си го, ала аз най-вече.Обиколих няколко магазина и изпълних част от нещата в списъка ми. Отмятайки готовите от неготовите в листа ми, усетих мирис на паучи. Знаете ли какво е паучи? Аз зная, затова и не се удържах. Купих си едно с пилешко, но реших да си го хапна в близката градинка, докато разглеждам хората - така щях да съчетая две в едно. Докато се наслаждавах на ароматната китайска закуска и четях от хората по лицата и облеклата им, нещо се изцопа по белия ми панталон. Погледнах, както често се случва, оказа се не най-вкусната хапка от паучито ми с пилешко месо. Изахках - акенце, акенце от летящо пиле. Не зная откъде се взе. Е, зная де, обаче - си помислих - едно е да си хапваш пиле, друго е да те накъква пиле. Но... какво да се прави и пилетата понякога си казват думата по свой особен начин. Преглътнах последната хапка с мазохистично удоволствие и тръгнах в посока "Лайното". Е, не заради наименованието му, а заради това, че съвсем наблизо има чешмичка. Щях да изтъркам с водичка това не съвсем вонящо с цвят на трева нещо.
Поопрах се, зеленото петно върху белият ми панталон придоби жълт цвят.
Фръцкането ми обаче продължи - фръц-фръц не смущавана от мазалото по панталона ми. Но... винаги има но... Емко се оказа неправдив в твърденията си за светлата слънчева прогноза. Понякога ме е яд на неговия оптимизъм и завъртулките, които често прави, за да му е хубаво, ама само на него. А на нас бързащите, дето отгоре-отгоре слушаме, разбираме погрешно излиянията му.
И...заваля. Както се казва - като из ведро. Първото спасение беше офисът на Глобул. Без да се замислям - се изтърсих вътре. Така де - няма само да ни примамват с нови телефонни апарати и сметки. Позагледах се уж в апаратите, не ме грабна ни един, не че гледах с интерес. Имах си други неща в главата, ала служителят реши, че е време да ми предложи нещо. Набързо го стрелнах с поглед и го срязах с къса усмивка и краткото изречение.
- Дайте ми книгата за похвали и оплаквания.
Горкото момче с тъмни очи като билюри ме погледна недоумяващо. Бързо се окопитих и след втората ми фраза - вече разтегна в прекрасна усмивка устицата си с форма на розичка.
- ... За да Ви похваля, - продължих аз след кратката пауза - че приютявате и предпазвате клиентите си от дъжда - вече с двусмислена ирония.
Осигурих си открит престой в офиса им и вече спокойно се зазяпвах, където си исках. Погледът ми попадна върху познат силует. Вгледах се - оказа се съседката от долния етаж - Радостина. Поздравихме се - сякаш сме най-добри приятелки и започнахме разговори за подмамващите програми на глобул в продажбите им на лаптопи. Уж говорехме с тих глас, но всъщност се чуваше от присъстващите. Само че това никак не ни смущаваше, особено след моята изцепка за книгата. Докато гледахме плачът на небето и силните ромолящи капки по стъклата се чудехме време ли е да тръгваме - туп-туп - в офиса на глобул влезе Ицо - друг съсед. Разменихме няколко изречение и за дъжда, за срещата ни като съседи в глобул-офиса. Стигнахме и до петното по панталона ми. Било на късмет. Ще трябва тото да пусна. Не съм пускала тото от 100 години. Ицо спомена че джак-пота е надминал 4 милиона и че ако спечели - веднага ще ни даде по милион на мен и Радостина. Спопогледахме се двете, а после и него. Човекът си звучеше много убедително.
Дъждът спря. Последните сълзи на небето се сипеха през метър-два в локвичките. Почти незабележимо. Радостина остана да разговаря със служителите за офертите, а аз тръгнах с тотоиграча към пункта. По пътя продължихме на тема, кой какво ще направи ако спечели. Набързо се изказах, че не играя тото, но ще опитам, а той като започна едни да ги бълва - изуми ме. Христо имаше страхотни идеи и желания. Възхитих му се, защото желанията му включваха всички хора от нашия жилищен блок, близо 60 апартамента. Ще споделя как разпредели бъдещата си евентуална печалба.
1 милион - за мен и децата ми - хехе, от мен започна, а и как намазах самоооо.
1 милион - за Радостина, за да си направи операция за бъбрека, за да не ходи на хемодиализа всеки месец
1 милион - за всички неразбории в нашия жилищен блок.
- И какво още ще направиш? - с насмешка попитах. А той продължи по момчешки да ръкомаха лекичко и неспирно да бръщолеви, сякаш не бях до него. Разсъждаваше се и си отговаряше.
1. Ще направя нова изолация на покрива.
2. Ще подменя тръбите в мазата. Мазите ще остават сухи.
3. Ще платя водата на тези, които нямат пари, тоест на най-бедните и болни.
4. Ще наема чистачка и ще и плащам аз докато съм жив.
5. Ще назнача бай Нено за портиер, за да пази реда. Той ще го прави - съвестен е. Нали виждаш с риза ходи дори да изхвърля кофата си за боклук. Винаги е прилежен.
6. Ще сложа фотосоларни батерии, за да ни е топло на всички през зимата, а и винаги ще имаме топла вода. Ще издълбая един топлообменник. Не е кой знае какво. Нужни са само няколко фотоклетки.
Слушах го внимателно със смях и удоволствие, обаче на това последното не можах да се сдържа и го прекъснах. - И какво? Всичко сам ли ще направиш?
Отговорът му беше - м-Не - рязко отговори той. - Те трябва да си плащат само водата. Какво повече?
А аз продължих с въпросите си. И мислиш, че няма да разбият и провалят всичко тези хуни? И мислиш, че ще станат по-добри, и че хлапетата, които са вече по на 20 и още пишкат вечер в междуетажието ще се променят. И мислиш още, че няма да изхвърлят торбичката с боклука направо от горните етажи в мазето?! Мислиш ли?!
И веднага се стигна до 7-а точка.
Е, ще платя за СОТ. Ще им се намери колая.
Поизморих се, от неговия оптимизъм и замълчах.
Пуснахме си фишовете. Обаче още един въпрос се беше загнездил в мене, докато се чудех, как се пуска тото.
Остави сега другите - Кажи ти какво ще направиш за себе си?!
Последва кратко мълчание.
- Ми, ще си купя колело - отговори ококорено той, и същевременно учуден, че не мога да се сетя.
Засмях се, а и умората от оптимизма му си беше отишла. На нейно място изникна удоволствието, че има такива хора.
Разделихме се, и кой накъдето се беше упътил.
И сега след разказа на Рамонов, за поройния дъжд, за оня който може да променя формата си, за щастието на слънчевата улица, за петното по белият ми панталон, за надеждата от тотото и за хората, които намират хубавото във всичко.
Романтично ми е днес!
Хей, хора, колко надхвърли джакпота?! м?!
И така.
Метеорологичната прогноза на Емко по БиТиВи беше идеална - човекът ми рече - обличай се и тръгвай по задачки - времето е прекрасно. Подготвих се и тръгнах. Бял панталон - нали е лято, тънка ризка и любимото герданче. В чантичката списъкът с 10-те задачки. Фръц-фръц - по центъра. Посетих Мтел, за да им върна полагаемото им, направих малки забележки за офертите им и техните измислени сметки за любими номера, които се включиха съвсем незабележимо към договорените ми отношения с тях. Банката, и тя горката беше в листа ми от задачи за изпълнение. Получи си го, ала аз най-вече.Обиколих няколко магазина и изпълних част от нещата в списъка ми. Отмятайки готовите от неготовите в листа ми, усетих мирис на паучи. Знаете ли какво е паучи? Аз зная, затова и не се удържах. Купих си едно с пилешко, но реших да си го хапна в близката градинка, докато разглеждам хората - така щях да съчетая две в едно. Докато се наслаждавах на ароматната китайска закуска и четях от хората по лицата и облеклата им, нещо се изцопа по белия ми панталон. Погледнах, както често се случва, оказа се не най-вкусната хапка от паучито ми с пилешко месо. Изахках - акенце, акенце от летящо пиле. Не зная откъде се взе. Е, зная де, обаче - си помислих - едно е да си хапваш пиле, друго е да те накъква пиле. Но... какво да се прави и пилетата понякога си казват думата по свой особен начин. Преглътнах последната хапка с мазохистично удоволствие и тръгнах в посока "Лайното". Е, не заради наименованието му, а заради това, че съвсем наблизо има чешмичка. Щях да изтъркам с водичка това не съвсем вонящо с цвят на трева нещо.
Поопрах се, зеленото петно върху белият ми панталон придоби жълт цвят.
Фръцкането ми обаче продължи - фръц-фръц не смущавана от мазалото по панталона ми. Но... винаги има но... Емко се оказа неправдив в твърденията си за светлата слънчева прогноза. Понякога ме е яд на неговия оптимизъм и завъртулките, които често прави, за да му е хубаво, ама само на него. А на нас бързащите, дето отгоре-отгоре слушаме, разбираме погрешно излиянията му.
И...заваля. Както се казва - като из ведро. Първото спасение беше офисът на Глобул. Без да се замислям - се изтърсих вътре. Така де - няма само да ни примамват с нови телефонни апарати и сметки. Позагледах се уж в апаратите, не ме грабна ни един, не че гледах с интерес. Имах си други неща в главата, ала служителят реши, че е време да ми предложи нещо. Набързо го стрелнах с поглед и го срязах с къса усмивка и краткото изречение.
- Дайте ми книгата за похвали и оплаквания.
Горкото момче с тъмни очи като билюри ме погледна недоумяващо. Бързо се окопитих и след втората ми фраза - вече разтегна в прекрасна усмивка устицата си с форма на розичка.
- ... За да Ви похваля, - продължих аз след кратката пауза - че приютявате и предпазвате клиентите си от дъжда - вече с двусмислена ирония.
Осигурих си открит престой в офиса им и вече спокойно се зазяпвах, където си исках. Погледът ми попадна върху познат силует. Вгледах се - оказа се съседката от долния етаж - Радостина. Поздравихме се - сякаш сме най-добри приятелки и започнахме разговори за подмамващите програми на глобул в продажбите им на лаптопи. Уж говорехме с тих глас, но всъщност се чуваше от присъстващите. Само че това никак не ни смущаваше, особено след моята изцепка за книгата. Докато гледахме плачът на небето и силните ромолящи капки по стъклата се чудехме време ли е да тръгваме - туп-туп - в офиса на глобул влезе Ицо - друг съсед. Разменихме няколко изречение и за дъжда, за срещата ни като съседи в глобул-офиса. Стигнахме и до петното по панталона ми. Било на късмет. Ще трябва тото да пусна. Не съм пускала тото от 100 години. Ицо спомена че джак-пота е надминал 4 милиона и че ако спечели - веднага ще ни даде по милион на мен и Радостина. Спопогледахме се двете, а после и него. Човекът си звучеше много убедително.
Дъждът спря. Последните сълзи на небето се сипеха през метър-два в локвичките. Почти незабележимо. Радостина остана да разговаря със служителите за офертите, а аз тръгнах с тотоиграча към пункта. По пътя продължихме на тема, кой какво ще направи ако спечели. Набързо се изказах, че не играя тото, но ще опитам, а той като започна едни да ги бълва - изуми ме. Христо имаше страхотни идеи и желания. Възхитих му се, защото желанията му включваха всички хора от нашия жилищен блок, близо 60 апартамента. Ще споделя как разпредели бъдещата си евентуална печалба.
1 милион - за мен и децата ми - хехе, от мен започна, а и как намазах самоооо.
1 милион - за Радостина, за да си направи операция за бъбрека, за да не ходи на хемодиализа всеки месец
1 милион - за всички неразбории в нашия жилищен блок.
- И какво още ще направиш? - с насмешка попитах. А той продължи по момчешки да ръкомаха лекичко и неспирно да бръщолеви, сякаш не бях до него. Разсъждаваше се и си отговаряше.
1. Ще направя нова изолация на покрива.
2. Ще подменя тръбите в мазата. Мазите ще остават сухи.
3. Ще платя водата на тези, които нямат пари, тоест на най-бедните и болни.
4. Ще наема чистачка и ще и плащам аз докато съм жив.
5. Ще назнача бай Нено за портиер, за да пази реда. Той ще го прави - съвестен е. Нали виждаш с риза ходи дори да изхвърля кофата си за боклук. Винаги е прилежен.
6. Ще сложа фотосоларни батерии, за да ни е топло на всички през зимата, а и винаги ще имаме топла вода. Ще издълбая един топлообменник. Не е кой знае какво. Нужни са само няколко фотоклетки.
Слушах го внимателно със смях и удоволствие, обаче на това последното не можах да се сдържа и го прекъснах. - И какво? Всичко сам ли ще направиш?
Отговорът му беше - м-Не - рязко отговори той. - Те трябва да си плащат само водата. Какво повече?
А аз продължих с въпросите си. И мислиш, че няма да разбият и провалят всичко тези хуни? И мислиш, че ще станат по-добри, и че хлапетата, които са вече по на 20 и още пишкат вечер в междуетажието ще се променят. И мислиш още, че няма да изхвърлят торбичката с боклука направо от горните етажи в мазето?! Мислиш ли?!
И веднага се стигна до 7-а точка.
Е, ще платя за СОТ. Ще им се намери колая.
Поизморих се, от неговия оптимизъм и замълчах.
Пуснахме си фишовете. Обаче още един въпрос се беше загнездил в мене, докато се чудех, как се пуска тото.
Остави сега другите - Кажи ти какво ще направиш за себе си?!
Последва кратко мълчание.
- Ми, ще си купя колело - отговори ококорено той, и същевременно учуден, че не мога да се сетя.
Засмях се, а и умората от оптимизма му си беше отишла. На нейно място изникна удоволствието, че има такива хора.
Разделихме се, и кой накъдето се беше упътил.
И сега след разказа на Рамонов, за поройния дъжд, за оня който може да променя формата си, за щастието на слънчевата улица, за петното по белият ми панталон, за надеждата от тотото и за хората, които намират хубавото във всичко.
Романтично ми е днес!
Хей, хора, колко надхвърли джакпота?! м?!
Е, дано да спечелите! Всички! Но всъщност да имаш такива съседи, които са готови да се раздадат, май е истинско богатство.
цитирайТака е, хубаво е да имаш грижовни съседи.
Поздрав!
цитирайПоздрав!
3.
анонимен -
Поздравления за оптимизма, който ...
11.06.2010 11:05
11.06.2010 11:05
Поздравления за оптимизма, който лъха от разказчето. Лично моето мнение за парите (особено придобити по такъв начин) е малко по-различно, но това не променя общото впечатление.
Фръц-Фръц - по центъра (харесва ми!)
Дъждът спря. Последните сълзи на небето се сипеха през метър-два в локвичките. Почти незабележимо. (харесва ми!)
Останалото ми звучи малко като екшън... :) Направих това, отидох еди къде си, стана това и това. От това някак си остава вкуса на дневник. Но като цяло, като се има впредвид цялата идея на разказчето - ХАРЕСВА МИ!
цитирайФръц-Фръц - по центъра (харесва ми!)
Дъждът спря. Последните сълзи на небето се сипеха през метър-два в локвичките. Почти незабележимо. (харесва ми!)
Останалото ми звучи малко като екшън... :) Направих това, отидох еди къде си, стана това и това. От това някак си остава вкуса на дневник. Но като цяло, като се има впредвид цялата идея на разказчето - ХАРЕСВА МИ!
Някаква алюзия с научнофантастична поредица търся:). Бил съм няколко пъти в Русе на гости при различни познати и съм наясно, че казвате на центъра си "Лайното" - заради високите дървета и многото птици, които къкат отгоре върху клетите минувачи, правещи "фръц-фръц" :). Иначе така, необяснено, човек кой знае какво ще си помисли за топографските наименования на този иначе прекрасен град. А и освен настоящия си облик и впечатлителната история, градът е и много равнинен и удобен за колело - болна тема за претоварен град като София.
По въпроса с това прав ли е познатият ти да иска да направи всичко това, ако спечели - това е много дълга тема, по подобни въпроси се е изписала страшно много философска и каква ли не литература. Явно обаче е добър човек и дано има късмет - да е здрав той и близките му! Щастието е вътрешен процес, трудно идва отвън, а и когато е външно, трябва ние да сме готови и достойни да го получим. Иначе няма да ни донесе удовлетворение. Дано познатият ти съумява да се радва на всички приятни изненади, поднесени му от живота и да му се случват често, независимо в какъв аспект!
Поздрави и на теб, че ни разведе из Русе! Ако няма комари, центърът ви е наистина много приятен за разходка!
цитирайПо въпроса с това прав ли е познатият ти да иска да направи всичко това, ако спечели - това е много дълга тема, по подобни въпроси се е изписала страшно много философска и каква ли не литература. Явно обаче е добър човек и дано има късмет - да е здрав той и близките му! Щастието е вътрешен процес, трудно идва отвън, а и когато е външно, трябва ние да сме готови и достойни да го получим. Иначе няма да ни донесе удовлетворение. Дано познатият ти съумява да се радва на всички приятни изненади, поднесени му от живота и да му се случват често, независимо в какъв аспект!
Поздрави и на теб, че ни разведе из Русе! Ако няма комари, центърът ви е наистина много приятен за разходка!
Малък разбор на малък разказ, който вероятно има общо с лични дневници!
Благодаря, че все пак си прочел написаното!
цитирайБлагодаря, че все пак си прочел написаното!
Разходката в Русе, е била изцяло от тебе сътворена, а не от моето описание.
Опитвам се да пиша! Зная, че не съм особено добра. Забелязах, че имам и грешки!Доволна съм обаче, че имам отзиви!
Поздрав най-сърдчен!
Няма много комари! :) Не е опасно!
цитирайОпитвам се да пиша! Зная, че не съм особено добра. Забелязах, че имам и грешки!Доволна съм обаче, че имам отзиви!
Поздрав най-сърдчен!
Няма много комари! :) Не е опасно!
pumona написа:
Разходката в Русе, е била изцяло от тебе сътворена, а не от моето описание.
Опитвам се да пиша! Зная, че не съм особено добра. Забелязах, че имам и грешки!Доволна съм обаче, че имам отзиви!
Поздрав най-сърдчен!
Няма много комари! :) Не е опасно!
Опитвам се да пиша! Зная, че не съм особено добра. Забелязах, че имам и грешки!Доволна съм обаче, че имам отзиви!
Поздрав най-сърдчен!
Няма много комари! :) Не е опасно!
pumona, пишеш интересно и живо, без маниерничене и без да е претенциозно. Това лично на мен ми допада, не знам за другите, понеже кой ли съм аз, та да правя оценки някому или да предполагам за възприятията на останалите четящи. Това е блог все пак, а не сцена на литературен конкурс с ясно очертани художествени рамки. Споделят се всякакви впечатления, песни, мисли и т.н. Блогът ти е един от тези, в които обичам да се отбивам, разтоварващо ми действа. Хубав ден!
И на мен ми хареса ! Върна ме там, в моя град...в който изживях найййй- хубавите си неща,но неможах да свикана само с времето :)
Върна ме при теб ,тази от, която не съм си тръгвала всъщност...
Много те обичам нали знаеш!?
цитирайВърна ме при теб ,тази от, която не съм си тръгвала всъщност...
Много те обичам нали знаеш!?
:*
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 3494
