Колко голяма си станала!
Колкото целия свят!
И раменете ти, като ходилата ти,

Във всичко има пукнатина. Така влиза светлината.
Обществото е оправдание за провала на всеки индивид.
Не се съпротивлявайте на чудото.

 Имаш младост и хубост.
Цялата си една усмивка.
Даже дърветата те харесват

Странно — в мъглата да бродиш.
Храсти и камъни там
мяркат се чужди, безродни,

 БЕШЕ ХХ ВЕК
Човечество,
сбогувай се със себе си.