"– Точно тъй. От всеки човек трябва да се изисква това, което той може да даде. Властта трябва преди всичко да се крепи на разума. Ако заповядаш на народа си да отиде и се хвърли в морето, той ще направи революция. Аз имам право да изисквам подчинение, защото моите заповеди са разумни.
- Е, ами моят залез? - напомни му малкият принц, който щом зададеше един въпрос, никога не го забравяше.
- Ще го имаш. Аз ще го поискам. Но според моята наука за управление, ще почакам, докато условията станат благоприятни...
...."Възрастните са много чудновати" - каза си пътувайки, малкият принц".

Обичам чудностите на този голям Малък принц! :)))

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2007/07/04/chudnostite-na-malkiiat-princ.86959

от две седмици е завзел мислите ми. :)

Обикновено е доживот ;)

макар че човек понякога се вторачва в различни неща, в зависимост от ситуациите, потребностите си...

Мисля,че дори и големи,винаги в сърцата ни живее едно малко дете,
което обича да разговаря с малкия принц и да продължава да се удивлява на големият човек в него...

Да, и аз така мисля. Наскоро четох в книга на Боржес, че човек - съдържа в себе си детето, и когато е възрастен той трябва да пази детето, което е било на 6, на 8 и така до годините, които е... всъщност това е растежа човешки. ;-))))
Можем да се взираме в звездите и сега. ;))) А забелязвам, че някои успешно го правят :))))

а Малкият принц - това е поетична философия.

Поздрав
Валя :))))))))))))))))))))))))

е най-уникалната книга на света.