Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.03.2022 09:17 - Поезия
Автор: pumona Категория: Забавление   
Прочетен: 540 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 24.03.2022 09:24

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 image

МОЗЪК
Човешкият мозък –
една многоъгълна призма 
с две основни черти:
да се храни и да се размножава.

А мислите му като хищници
се облизват
и ръфат, и търсят смисъл,
надежда, забрава. 

Ах, внимавайте, хора,
лекувайте си умът!
Станете приятели
на някое горско цвете.

Че ще стане умен,
ще стане могъщ лъвът
и тогава, тогава –
тогава се вие пазете.

МЪКА 
Аз видях абсолютното нищо;
бе по-страшно от смърт в скотобойна;
бе брутално, безпринципно, хищно –
бе разумно и хладно спокойно. 

Аз видях го във хора различни,
с охранени, гойни лица –  в хора,
устните хитро облизващи,
в спапирусените им сърца. 

Тези хора без срам и за всичко
си намираха днес обяснения;
не познаваха чисти усмивки,
нито сълзи, нито угризения. 

Те рисуваха, пееха, пишеха
с много устрем и много размах,
а пък в себе си друго си мислеха
и поглеждаха гузно със страх.  

Те във своята ситост умуваха, 
че би трябвало да поживеем, 
да си хапнем и да пофлиртуваме, 
да си пийнем и да си попеем.  

И сърцето ми гневно удари, 
със юмрук блъсна мойте гърди. 
Аз заплаках за наште другари,
покосени в поля и гори. 

И плачех аз, и им завиждах
за сърцето, което мълчи –
за детинските техни усмивки
и за мъртвите техни очи.


ЛЮБОВ 

С лице от странен блясък озарено 
ти в своите очи ме потопи.
Докосна се ръката ти до мене
и камъка в сърцето ми стопи. 

По моите черти тъй уморени
отново мина малко светлина.
И се събра безкрайната вселена
в спокойните контури на деня. 
И дълго аз те носих във сърцето си. 

Под клепките ми нощем спеше ти.
В зори се вслушвах как тупти сърцето ми  и скачах от кревата с весел вик. 
А после избледняха наште думи,
изстинаха горящите уста.

И угаси се чудното безумие
в разкритата лъжа на любовта. 
Сега отново здания и улици
ще се въртят в безсънните нощи. 

Ще се въртят пред мене пак учудени
зелени, сини, шарени очи. 
Така от скок на скок, в самоизмама,
срещу смъртта отиват мойте дни…
Въртете се, студени черни здания!…
И ти, земя, глупешки се върти!

Александър Геров
   



Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. noir - ~ N ~
24.03.2022 09:29
Като за година и половина от предишния постинг, струваше си чакането :-)
цитирай
2. pumona - [quote=noir]
24.03.2022 09:39
:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pumona
Категория: Забавление
Прочетен: 301034
Постинги: 89
Коментари: 340
Гласове: 3494
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол