БЕШЕ ХХ ВЕК
Човечество,
сбогувай се със себе си.
Дойде ти времето.
Какво ще занесеш в небитието -
два-три стиха?
Няколко мелодии?
Несъвършени.
Останалото нека изгори.
Ще бъде справедливо.
Природо, майко,
отдъхни си -
ако не те убие разривът
на сетното сбогуване,
животът ще изтрие спомените-рани
за най-жестоката
и най-фалшиватa
твоя рожба -
хомо сапиенс.
И никой няма,
и не бива да тъжи.
В безкрайността -
посока небитието -
ще плуват само два-три атома тъга
абсурдната любов -
на няколкото оцелели кучета,
като последен,
незаслужен реквием.

82 г.
© Константин Павлов

https://liternet.bg/publish3/kpavlov/poiaviavane/beshe.htm

Е, не всеки път се получава шедьовър.