Всичко
от Блага Димитрова

Имаш младост и хубост. Цялата си една усмивка. Даже дърветата те харесват и те прегръщат със сенките си. Рамото ти изгрява като новолуние. После – като пълнолуние. И догде се озърнеш – нямаш младост и хубост. Какво ти остава?   Имаш любим и нежност. Цялата си една тръпка. Стъпваш по звездният свод с тънки, звънливи токчета. И под стъпките ти угасват една по една звездите като сгазени фасове. Докато тупнеш на земята. Нямаш любим и нежност. Какво ти остава?   Имаш талант и воля. Цялата си една факла. Нощем безсънно светиш, търсиш в тъмната пустош нещо такова, което никога, никъде, никой… Тъкмо да го откриеш, факлата гасне и пуши и се превръща в главня. Нямаш талант и воля. Какво ти остава?   Имаш дете и радост. цялата си една грижа. Водиш бъдещето за ръчица, учиш го да бъде послушно и да не тича много напред, за да бъде по-дълго твое. Докато ти го грабне от ръката болест, война или любов, или безкрайният път… Нямаш дете и радост. Какво ти остава?   Всичко да имаш, нищо да нямаш. Цялата да си една шепа. Всичко да даваш, нищо да вземаш. Да се загърнеш зиморничаво в самота като в излинял шал, майка си да повториш на прага, всичко да спомняш, всичко да посрещнеш, всичко да изпратиш.   Всичко. Това ти остава. (1969г.)