Новите приложения в телефонните апаратите объркаха живота ми.
              ...
             В живота си човек има няколко любови. Всяка една от тях стои в точно един дял от мозъка на човека. С точно определен нюанс на цвят, ухание, усещане, романтика и мисъл. Това е последната констатация на Николай.

             Той обичаше Десимира, но също така обичаше и Рени. През годините, в които се срещаше с Нели, той се беше привързал и към нея. Всяка една от тях копнееше за любовта му и даваше любовта си по свой уникален начин. Единственото по което си приличаха бе това, че всяка една от тях искаше да бъде не един дял от мозъка на Николай, а целият му мозък.  - Голям егоизъм – помисли си той.
- Как можеше да се случи това?! Николай често си задаваше този въпрос, защото му се налагаше в определени ситуации да избере една от трите. Ограничението на времето го изискваше.

             Десимира беше най-очарователното женско създание, което беше срещал. Тя го омайваше с нежността си, с финеса на общуването си. Впечатляващата и усмивка, обаятелната й представа за живота завладяваше Николай. Срещите му с нея го караха да забравя за времето и проблемите в живота си.
             Рени, да Рени – тя беше човекът, здраво стъпил на земята. Всичко в нея говореше за рационалност, придобита от тежкото й детство, и желанието и да се справя във всяко едно начинание. Женствеността и подлудяваше сетивата му, но винаги с мярка. Точно тази мярка, застъпваше една част от Николай, в която той имаше нужда от твърда ръка, за да може и да прави всичко нужно, за да живее добре и в ритъм.
             Нели. Нели е като въпрос – Не ли?! Името и подсказваше за характера й?! Вечно питаща, искаща да знае, любопитна и откровена... Николай обичаше въпросите й?! Често с въпросите си, тя провокираше разни негови мисли и събуждаше с тях желанието му да работи, да работи много...

             Мислено обобщаваше хубавата част от общуването си с тях. Животът му така течеше. Срещаше се с трите, но нито една не биваше да знае за другата. Иначе – война.

             И както знаем, всяко нещо с края си.  Различните любови на Николай само за половин час се  сляха в един единствен дял от мозъка му - просто любов.  Случи се така, че Николай забрави в Нели новият си тел. апарат Nokia 5530. с множество екстри, една от които wi-fi... За удобно ползване, той беше оставил интернет приложенията си с отворени пароли.
             
              Тъй като сутринта не успя да намери телефона си в офиса, реши да звънне от стационарния си телефон на мобилния. Така щеше да е ясно дали не го е оставил в Нели след нощувката си при нея. Голяма грешка ще е, ако съм го забравил при Не-ли. Когато звънна – чу гневния глас на Нели – идваме веднага. Стой там. Николай дори не успя да каже и дума?!

             След 30 минути. В офиса му стояха и трите обичани от него жени. Всяка със своята очарователност стоеше пред него. Трите вкупом бяха всичко, всичко което желаеше. В него се събудиха чувства на величие, мисли от рода – велик съм да имам всяка една от тях, макар и не вкупом.
Мигом се пренесе там, където всяка от жените показваше най-доброто пред него за себе си. Чувството на блаженство се въздигаше, преминаваше като огнена нишка през тялото му  и същевременно изчезваше. Втресе го. Блаженството се превърна в страх. Ръцете му преплетени една в друга, издаваха тайната пред неговите любими жени.
          Този път и трите жени изглеждаха много различни - гневни, огнени и така красиви. За миг си помисли – мога ли да се справя с гнева на три жени в едно и също време?!

              ...

             Събуди се от виковете на чистачката Иванка, която го гледаше от високо с метла в ръка  –  Ставай Николай, ставай...
              Николай гледаше замаян от пода и попита - Но какво стана?! Какво се случи...
             Отговорът и беше кратък, но много точен – Нищо Николай, нищо. Вместо семе, си посял плевел. Оскубаха го тези трите фръцли.
             Продължи учудено да се оглежда наоколо. Работната стая беше ужасно разхвърляна.  Никога не я беше виждал в подобно състояние. Столът му съборен. Папките с книжата по земята пръснати - целият му едномесечен труд. Корицата на книга от Уейн Дайър, подарена му от Рени – беше накъсана на парчета и набодена с кабари на дъската за задачки.
             Хаха -  дъската за задачки – тъжно и присмехулно си спомни  – подари ми я Нели!
             Шареното гърненце с капаче, което стоеше до лаптопа му като украса, този път беше търкулнато и счупено до крака на бюрото му. Спомни си също – Десимира, когато идваше да се любят в офиса му, често нашепваше в гърненцето с усмивка хубави думички за тяхната любов.

             Този път думичките с хубавини бяха отлетели, и не само от гърненцето ...

то във всяка връзка требе да има малко трошене, Никито късметлия излязъл, три връзки с едно трошене оправил :))))
Ама гледай как общия враг съюзява конкуренцията начи :)))) "Не мърдай, идваме" :))) много добро

Кой каквото търси, го намира рано или късно...
Харесва ми твоят стил, pumona! Поздрави!

Леле какви батални сцени, как не ти дожаля за шареното гърненце с капаче, за корицата на книгата :). Поздрави!!!

Провокира ме ти!
И още... разбрах, че разказът ми трябва да носи друго име.
Промених го, заради баталните сцени, които в живота ни са срещани като банални.
"Когато отиваш, там при другия,
ти тръгвай спокойно, както правиш всеки ден.
Когато отиваш да купуваш, спокойно излизай,
така е по-добре за мен. А после върви, върви...
при него иди, иди..., не искам да знам къде си ти...."

Това е само песента, която слушам точно сега...

:)))) Поздрав най-сърдечен!

Името ти тук, в никакъв случай не ми звучи капризно,
но едно е сигурно, приятно ми е, когато прочета твой коментар, или пък когато просто си посетила моят блог.
Познай защо?!
:)))))

:))) Хаха Установих, че не зная как да прочета името ти Бафа, или Бапха!
И все пак, радвам се, че ти е бил интересен разказът ми, защото и не защото от благодарност, ами защото твоите ми въздействат по височайш начин..., което значи -авторитет си за мен.
Еми така де. :)

А защо да не е обичаХ?! м?!

Сладки, сладки, но може да се задавиш ...
Поздрави!:-)

А коя е песента, която слушаш? Стана ми интересно. Пишейки вчерашния си коментар към теб, мислех да спомена, че пак прехвърлих някои от песните, които си споделяла с нас в блога си, понеже наистина ги харесвам. Отказах се тогава да го пиша, за да не се получи един непотребен коментар - спам, но така и така намесихме музиката... :)

никой коментар в моето пространство, наречено блог не може да е спам.
хаха така си мисля поне...
Песента беше на Емил Димитров.Не помня заглавието.
И аз когато слушам музика обичам да преповтарям песните до втръсване. Сякаш влизам в някакви други измерение - звучи малко шизофренично.

Браво, Румбич!
За момент помислих, че описваш мечтата на всеки мъж :)
Няма един човек, който да ни е напълно достатъчен - пустата ни лакомия...

весело, и аз се смях, сякаш не знаех края на идеята...
а ние жените, горките, все си мислим, че те - мъжете ще прогледнат по-издълбочина и ще видят и други качества, не толкова ясно развити...
и в крайна сметка, ще направят нужното, за да ги развием и удовлетворим...
и все пак - защо е нужно да ни променят?!
:)))))