Постинг
24.03.2022 09:17 -
Поезия
Автор: pumona
Категория: Забавление
Прочетен: 566 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 24.03.2022 09:24
Прочетен: 566 Коментари: 2 Гласове:
2
Последна промяна: 24.03.2022 09:24
МОЗЪК
Човешкият мозък –
една многоъгълна призма
с две основни черти:
да се храни и да се размножава.
А мислите му като хищници
се облизват
и ръфат, и търсят смисъл,
надежда, забрава.
Ах, внимавайте, хора,
лекувайте си умът!
Станете приятели
на някое горско цвете.
Че ще стане умен,
ще стане могъщ лъвът
и тогава, тогава –
тогава се вие пазете.
МЪКА
Аз видях абсолютното нищо;
бе по-страшно от смърт в скотобойна;
бе брутално, безпринципно, хищно –
бе разумно и хладно спокойно.
Аз видях го във хора различни,
с охранени, гойни лица – в хора,
устните хитро облизващи,
в спапирусените им сърца.
Тези хора без срам и за всичко
си намираха днес обяснения;
не познаваха чисти усмивки,
нито сълзи, нито угризения.
Те рисуваха, пееха, пишеха
с много устрем и много размах,
а пък в себе си друго си мислеха
и поглеждаха гузно със страх.
Те във своята ситост умуваха,
че би трябвало да поживеем,
да си хапнем и да пофлиртуваме,
да си пийнем и да си попеем.
И сърцето ми гневно удари,
със юмрук блъсна мойте гърди.
Аз заплаках за наште другари,
покосени в поля и гори.
И плачех аз, и им завиждах
за сърцето, което мълчи –
за детинските техни усмивки
и за мъртвите техни очи.
ЛЮБОВ
С лице от странен блясък озарено
ти в своите очи ме потопи.
Докосна се ръката ти до мене
и камъка в сърцето ми стопи.
По моите черти тъй уморени
отново мина малко светлина.
И се събра безкрайната вселена
в спокойните контури на деня.
И дълго аз те носих във сърцето си.
Под клепките ми нощем спеше ти.
В зори се вслушвах как тупти сърцето ми и скачах от кревата с весел вик.
А после избледняха наште думи,
изстинаха горящите уста.
И угаси се чудното безумие
в разкритата лъжа на любовта.
Сега отново здания и улици
ще се въртят в безсънните нощи.
Ще се въртят пред мене пак учудени
зелени, сини, шарени очи.
Така от скок на скок, в самоизмама,
срещу смъртта отиват мойте дни…
Въртете се, студени черни здания!…
И ти, земя, глупешки се върти!
Александър Геров